Джамия
По книгата: Б. Ингхэм, Дж. Файад. „Арабские страны. Обычаи и этикет”, Пер. с англ. Е. Космакова, М., АСТ, Астрель, 2009 г., 128 стр.
Брюс Ингхем, Дж. Файад
Съдържание:
Увод
Увод към второто издание
Брюс Ингхем, Дж. Файад
Съдържание:
Увод
Увод към второто издание
- Страната
- Ислямът
- Народът
- Домът
- Обществените отношения
- Храненето и храната
- Градският живот
- Бизнесът
- Пътешествията
- Езикът
Увод
Арабският свят е огромен и разнообразен, така че начинът на живот и обичаите в отделните области видимо се различават помежду си. През последните десетилетия западната култура е оказала влияние върху по-голямата част от арабските територии. По-специално, в някои градове и страни е станало възможно да се води бизнес така, както това е прието в Европа или в САЩ, или в която и да било друга западна страна. Обаче навсякъде в обществото - в страните от Персийския залив, в Оман и в Саудитска Арабия, продължават да се почитат старите обичаи и норми, особено от по-старото поколение, в селските местности и в малките градове.
Затова в настоящата книга с инструкции е описано традиционното за тези територии поведение. Мнозина от жителите на Арабия и на страните от Залива вече са пътешествали на Запад, така че те вече имат представа за нашето поведение и затова се отнасят с търпимост към възможните наши грешки. Обаче ако вие, чуждестранният гост, се запознаете с местните обичаи, арабите високо ще оценят това и пред вас широко ще се отворят много врати.
Ще можете да научите много, наблюдавайки приелите ви на гости в дома си стопани. Един основен съвет: бъдете търпеливи и избягвайте импулсивните постъпки. Арабите са много внимателни стопани, така че ако се почувствате объркан и не знаете как да постъпите в даден момент, най-вероятно някой ще се приближи към вас и ще ви помогне
Б.И. Лъндън
Увод към второто издание
Второто издание на настоящата книга, що се отнася до съдържанието, почти по нищо не се отличава от първото, но то съдържа няколко допълнителни раздела, които изясняват отношението към жените в арабския свят, виждането на арабите за външния свят, исляма, начина на живот на по-младото поколение и променилото се негово отношение към наследената от него култура, номадския начин на живот през XXI век и ислямският религиозен закон шариата. Допълнителните раздели: „Сведения за Арабския полуостров”, „Езикът” и „Арабски думи и изрази, срещащи се в настоящата книга”, бяха включени във второто издание, за да може то да се приведе в съответствие с новия формат на серията SimpleGuide.
В настоящата книга към страните от Персийския залив, или просто Залива, са отнесени Кувейт, Катар, Обединените Арабски Емирства и Оман. Тези страни, заедно със Саудитска Арабия /наричана също така просто Арабия/ са създали Gulf Cooperation Council (GCC) – Съвет за сътрудничество на страните от Персийския залив, който е една от най-богатите организации в света. Арабският полуостров тук означава територията на всички изброени страни, включително Йемен.
Дж.Ф.
Арабският свят е огромен и разнообразен, така че начинът на живот и обичаите в отделните области видимо се различават помежду си. През последните десетилетия западната култура е оказала влияние върху по-голямата част от арабските територии. По-специално, в някои градове и страни е станало възможно да се води бизнес така, както това е прието в Европа или в САЩ, или в която и да било друга западна страна. Обаче навсякъде в обществото - в страните от Персийския залив, в Оман и в Саудитска Арабия, продължават да се почитат старите обичаи и норми, особено от по-старото поколение, в селските местности и в малките градове.
Затова в настоящата книга с инструкции е описано традиционното за тези територии поведение. Мнозина от жителите на Арабия и на страните от Залива вече са пътешествали на Запад, така че те вече имат представа за нашето поведение и затова се отнасят с търпимост към възможните наши грешки. Обаче ако вие, чуждестранният гост, се запознаете с местните обичаи, арабите високо ще оценят това и пред вас широко ще се отворят много врати.
Ще можете да научите много, наблюдавайки приелите ви на гости в дома си стопани. Един основен съвет: бъдете търпеливи и избягвайте импулсивните постъпки. Арабите са много внимателни стопани, така че ако се почувствате объркан и не знаете как да постъпите в даден момент, най-вероятно някой ще се приближи към вас и ще ви помогне
Б.И. Лъндън
Увод към второто издание
Второто издание на настоящата книга, що се отнася до съдържанието, почти по нищо не се отличава от първото, но то съдържа няколко допълнителни раздела, които изясняват отношението към жените в арабския свят, виждането на арабите за външния свят, исляма, начина на живот на по-младото поколение и променилото се негово отношение към наследената от него култура, номадския начин на живот през XXI век и ислямският религиозен закон шариата. Допълнителните раздели: „Сведения за Арабския полуостров”, „Езикът” и „Арабски думи и изрази, срещащи се в настоящата книга”, бяха включени във второто издание, за да може то да се приведе в съответствие с новия формат на серията SimpleGuide.
В настоящата книга към страните от Персийския залив, или просто Залива, са отнесени Кувейт, Катар, Обединените Арабски Емирства и Оман. Тези страни, заедно със Саудитска Арабия /наричана също така просто Арабия/ са създали Gulf Cooperation Council (GCC) – Съвет за сътрудничество на страните от Персийския залив, който е една от най-богатите организации в света. Арабският полуостров тук означава територията на всички изброени страни, включително Йемен.
Дж.Ф.
Паша на камили
1. Страната
Арабия е огромна страна. Значителна част от нея е заета от пясъчни пустини, като например, пустинята Руб-ел-Хали /араб. „пустата четвъртина”/, в южната част на страната и пустинята Нефуд в северната част, както и Дахна – покрай източната й граница. Останалата територия се състои главно от степни плата и долини, покрити с оскъдна растителност, докато основните оазиси са разположени на изток, в Ал-Хаса, и отчасти в централната част на страната. Югозападната част, между Йемен и националния парк Асир, се отличава с изключително плодородие, тъй като многобройните й стъпаловидни градини са оросявани от мусонните дъждове.
Жителите на градовете по крайбрежието на Залива по традиция са се занимавали с добив на бисерни перли, с риболов и морска търговия, докато селищата в централната част на полуострова са поддържали връзка с външните региони единствено с помощта на кервани от камили. Свещените градове Мека и Медина на запад са духовните центрове на ислямския свят.
Селищата са се формирали в местностите с водоизточници, които давали възможност за развитие на земеделието, най-важната култура на което била финиковата палма. При това степните пространства, редуващи се с плодородни територии, оставали на разположение на бедуините – пастири-номади с големи стада овце и стада камили. Арабското лято е сухо и безплодно, обаче през зимата стадата можели да пасат навсякъде, а през краткия пролетен период цялата пустиня се покривала с цветя и различни кръмни култури.
Саудитска Арабия и страните от Персийския залив
От историческа гледна точка, Арабия е била разделена на емирства, които се формирали около големите селскостопански и търговски центрове, като например, централното емирство Неджд[1] или емирството Ел-Хаса на изток. По крайбрежието всяко търговско пристанище образувало независимо емирство, а неговото благосъстояние зависело от добива на бисерни перли и от морската търговия. Свещените градове на запад били управлявани от управители шариф, потомци на пророка Мухаммад.
От XVII в. нататък Домът на Сауд, управителите Дарийя от Неджд, разпростряли своята власт върху съседните земи, преминавайки през периоди на упадък и подем, и постепенно превърнали практически цялата територия на полуострова в държава, известна днес под наименованието Кралство Саудитска Арабия.
Държавите от Залива, поддържали по-рано делови отношения с Великобритания, запазили своята независимост, така че не много отдавна така наречените договорни територии образували Обединените Арабски Емирства. Оман и Йемен на юг, укрити в своите планински твърдини от влиянието на централната власт, също запазили независимост.
Важно е да не забравяме, че Арабия не е познавала империализма или колониализма в точния смисъл на думата. Макар че Османската империя е владеела свещените градове и е управлявала източните земи на Арабия през определени исторически периоди, властта на османците никога не се е отличавала с постоянство, а влиянието им се е оказало нищожно. Англичаните поддържали отношения и със страните от Залива, без да се превръщат в колонизатори или управници, макар и влиянието им там да е било значително. Следователно за населението на тези територии не са свойствени антиимпериалистическите настроения, а арабите възприемат европейците като равни на себе си, като гости, а не в качеството им на бивши угнетители.
НОМАДСКИЯТ ЖИВОТ ПРЕЗ XXI век
В продължение на векове населението на Арабия и на страните от Залива в по-голямата си част се е състояло от номади-бедуини, които водели скромен живот, ръководейки се от строг морал, но се славили със своето гостоприемство.
Откакто през 30-те години на ХХ в. в Арабия бил открит петрол, местните традиции и занаяти претърпяват последователни изменения, тъй като младото поколение започва да проявява интерес към по-доходни професии. Гигантските доходи от петрола облекчават живота на бедуините, и те получават достъп до съвременните потребителски стоки на Запада, като се започне от CD-плейърите и спътниковите антени и се стигне до съвременните автомобили, които окончателно заменят камилите в качеството на транспортно средство.
По-голямата част от хората днес са се отказали от номадския живот като такъв, за разлика от онази не многобройна част от населението, която предпочела да остане в пустинята, тъй като обича нейната чистота и ред. Бедуините все по-често предпочитат уседналия и комфортен градски начин на живот. За съжаление бедуинските традиции на прочутото гостоприемство, както и народните танци, сега трябва „да се изваждат от сандъка”, главно в тържествените случаи.
От друга страна, много жители на градовете отиват на почивка в пустинята през почивните дни или в друго свободно време, като отнасят там със себе си портативния си телевизор, климатика и другите предмети на разкоша. Любовта към пустинята живее вечно в техните души.
[1] Неджд - /букв./ „възвишение”. По-рано думата се използвала по отношение на много региони във вътрешността на Арабския полуостров. Но най-известен от тях бил централният регион на полуострова, ограничен приблизително на запад от планините Хиджаз и Йемен, а на изток – от историческата провинция Бахрейн. По-късно терминът „Неджд” започнал да се използва само по отношение на платото Неджд, за естествена граница на което служи пустинята Нефуд.
Арабия е огромна страна. Значителна част от нея е заета от пясъчни пустини, като например, пустинята Руб-ел-Хали /араб. „пустата четвъртина”/, в южната част на страната и пустинята Нефуд в северната част, както и Дахна – покрай източната й граница. Останалата територия се състои главно от степни плата и долини, покрити с оскъдна растителност, докато основните оазиси са разположени на изток, в Ал-Хаса, и отчасти в централната част на страната. Югозападната част, между Йемен и националния парк Асир, се отличава с изключително плодородие, тъй като многобройните й стъпаловидни градини са оросявани от мусонните дъждове.
Жителите на градовете по крайбрежието на Залива по традиция са се занимавали с добив на бисерни перли, с риболов и морска търговия, докато селищата в централната част на полуострова са поддържали връзка с външните региони единствено с помощта на кервани от камили. Свещените градове Мека и Медина на запад са духовните центрове на ислямския свят.
Селищата са се формирали в местностите с водоизточници, които давали възможност за развитие на земеделието, най-важната култура на което била финиковата палма. При това степните пространства, редуващи се с плодородни територии, оставали на разположение на бедуините – пастири-номади с големи стада овце и стада камили. Арабското лято е сухо и безплодно, обаче през зимата стадата можели да пасат навсякъде, а през краткия пролетен период цялата пустиня се покривала с цветя и различни кръмни култури.
Саудитска Арабия и страните от Персийския залив
От историческа гледна точка, Арабия е била разделена на емирства, които се формирали около големите селскостопански и търговски центрове, като например, централното емирство Неджд[1] или емирството Ел-Хаса на изток. По крайбрежието всяко търговско пристанище образувало независимо емирство, а неговото благосъстояние зависело от добива на бисерни перли и от морската търговия. Свещените градове на запад били управлявани от управители шариф, потомци на пророка Мухаммад.
От XVII в. нататък Домът на Сауд, управителите Дарийя от Неджд, разпростряли своята власт върху съседните земи, преминавайки през периоди на упадък и подем, и постепенно превърнали практически цялата територия на полуострова в държава, известна днес под наименованието Кралство Саудитска Арабия.
Държавите от Залива, поддържали по-рано делови отношения с Великобритания, запазили своята независимост, така че не много отдавна така наречените договорни територии образували Обединените Арабски Емирства. Оман и Йемен на юг, укрити в своите планински твърдини от влиянието на централната власт, също запазили независимост.
Важно е да не забравяме, че Арабия не е познавала империализма или колониализма в точния смисъл на думата. Макар че Османската империя е владеела свещените градове и е управлявала източните земи на Арабия през определени исторически периоди, властта на османците никога не се е отличавала с постоянство, а влиянието им се е оказало нищожно. Англичаните поддържали отношения и със страните от Залива, без да се превръщат в колонизатори или управници, макар и влиянието им там да е било значително. Следователно за населението на тези територии не са свойствени антиимпериалистическите настроения, а арабите възприемат европейците като равни на себе си, като гости, а не в качеството им на бивши угнетители.
НОМАДСКИЯТ ЖИВОТ ПРЕЗ XXI век
В продължение на векове населението на Арабия и на страните от Залива в по-голямата си част се е състояло от номади-бедуини, които водели скромен живот, ръководейки се от строг морал, но се славили със своето гостоприемство.
Откакто през 30-те години на ХХ в. в Арабия бил открит петрол, местните традиции и занаяти претърпяват последователни изменения, тъй като младото поколение започва да проявява интерес към по-доходни професии. Гигантските доходи от петрола облекчават живота на бедуините, и те получават достъп до съвременните потребителски стоки на Запада, като се започне от CD-плейърите и спътниковите антени и се стигне до съвременните автомобили, които окончателно заменят камилите в качеството на транспортно средство.
По-голямата част от хората днес са се отказали от номадския живот като такъв, за разлика от онази не многобройна част от населението, която предпочела да остане в пустинята, тъй като обича нейната чистота и ред. Бедуините все по-често предпочитат уседналия и комфортен градски начин на живот. За съжаление бедуинските традиции на прочутото гостоприемство, както и народните танци, сега трябва „да се изваждат от сандъка”, главно в тържествените случаи.
От друга страна, много жители на градовете отиват на почивка в пустинята през почивните дни или в друго свободно време, като отнасят там със себе си портативния си телевизор, климатика и другите предмети на разкоша. Любовта към пустинята живее вечно в техните души.
[1] Неджд - /букв./ „възвишение”. По-рано думата се използвала по отношение на много региони във вътрешността на Арабския полуостров. Но най-известен от тях бил централният регион на полуострова, ограничен приблизително на запад от планините Хиджаз и Йемен, а на изток – от историческата провинция Бахрейн. По-късно терминът „Неджд” започнал да се използва само по отношение на платото Неджд, за естествена граница на което служи пустинята Нефуд.
Риболовна лодка
Звезда и растящата луна - символ на исляма
1. Ислямът
Ислямът е една от световните религии и основната движеща сила на арабския свят, както и на значителни територии на Азия и Африка. Според традицията, Аллах е започнал да открива исляма пред пророка Мохамед от 610 г. нататък в град Мека /а от 622 г. нататък в град, известен понастоящем под наименованието Медина – „градът на пророка”/, в западната част на Арабия. Така че ислямът представлява хронологически последната монотеистична „религия на откровението”. През стоте години, последвали Откровението, арабите и ислямският начин на живот се превърнали в доминираща сила на територията, простираща се от Арабия до Испания и Северна Африка на Запад и до Индия на Изток. През VIII век центърът на ислямската власт се преместил в Багдад, а Арабия преминала в сянка. По-късно, през XVIII век, се появила личност на име Мохамед Абдулла Уаххаб, който проповядвал ислямското учение в по-строг и суров вид. Неговите последователи започнали да наричат себе си уахабити. През ХХ в. уахабизмът е подложен на смекчаващи строгостта му реформи, но въпреки това и до днес продължава да определя насоката на религиозния живот в Саудитска Арабия.
Думата „ислям” означава примирение с волята на Господ, Аллах.
Всички мюсюлмани вярват, че няма друг Бог, освен Аллах (Бог), и че Мохамед е Неговият Пророк. Вярващият в Аллах се нарича мюсюлманин, свещената книга на мюсюлманите е Коранът, изпратен от Аллах на Мохамед на арабски език. Коранът е запазил жива вярата и езика на нейното откровение до наши дни. По целия свят ислямът се изповядва от повече от един милиард души. Двата най-почитани свещени града в ислямския свят – Мека и Медина, са разположени в местността Хиджаз /араб. „преграда”/, в западната провинция на съвременна Саудитска Арабия. Тези два града ежегодно приемат милиони мюсюлмански поклонници от целия свят. Мястото за молитва на мюсюлманите се нарича джамия, от която муезинът призовава вярващите. Петъкът се смята за свещен ден и тогава всички мюсюлмани се събират в джамиите за петъчните молитви.
Съществуват задължения или ритуали, които трябва да спазва всеки мюсюлманин /петте стълба на исляма/:
СВЕЩЕНИТЕ ГРАДОВЕ
Мека е главният свещен град на исляма, място на раждане на пророка Мохамед. И макар че Мека е разположена в пустинята, в нея са създадени всички условия за приемане на милионите мюсюлмански гости, които пристигат целогодишно в този град. Градът е разположен в долина, на 72 км източно от град Джедда. Главната свещена джамия в исляма е Голямата свещена джамия (al-masjidal-haraam) в Мека. В центъра на големия й вътрешен двор е разположен олтарът – Кааба. В Кааба /араб. „куб”/ е разположен Черният Камък, вероятно метеорит, паднал от небето в далечното минало. Поклонниците се стремят да целунат монумента с кубична форма, който според преданието е издигнат от Ибрахим /Авраам/, а ако е невъзможно да се доближат до него, поне да му отдадат почитта си отдалеч.
Вторият свещен град на исляма е град Медина, където Мохамед се е преселил през 622 г. От тази година започва броенето в календара хиджра /букв. „преселение”/[1]. Медина се намира приблизително на 355 км от Мека. В Медина се намира Джамията на Пророка (al-masjidal-nabawe), която служи за погребално място на Пророка, както и на дъщеря му Фатима и на халифа Омар[2]. Входът за не мюсюлмани в тези места е забранен.
РЕЛИГИОЗНИЯТ ЗАКОН ШАРИАТ
Практически целият живот на мюсюлманския свят се регулира от религиозния закон шариат. Религиозният закон шариат е формиран от Корана и хадисите – сборник от наставленията, дадени от Мохамед. Доколкото ислямът определя начина на живот на милиони хора /а Коранът служи като етично и обществено ръководство по всички човешки въпроси/, религиозният закон шариат управлява всекидневния живот и формира правната система. На най-прост език казано: той показва на хората, кое е позволено и кое – не. Позволените неща се наричат халал: например, употребата на месо от животно, което е заклано според шариата или женитбата между братовчеди. Забранените неща са харам: лихварството, хазартните игри, алкохолните напитки и свинското месо.
Този закон се прилага еднакво към мъже и жени. В шариатския съд човек е смятан за невинен дотогава, докато вината му не бъде доказана, при това събирането на доказателствата трябва да бъде поето от ищеца. В хода на спора съдията изслушва всички страни, поощрявайки споразумяването между страните, обаче няма право да импровизира. Редки са и случаите на препратка към прецедент.
Също както и в западната система, съдилищата в Саудитска Арабия и в страните от Залива се делят на различни видове: от съдилищата на магистрати, които разглеждат дребни искове на гражданите или углавни дела, до върховните съдилища, които се занимават с по-сериозните случаи. Апелационните съдилища, както и съдилищата на трибунала, също са известни тук, обаче западната юридическа система не се практикува в арабския свят.
Цялото съдопроизводство се води на арабски език. Това се отнася и до каквито и да било документални свидетелства, представяни пред съда.
Молитвата – с лице към Мека
Всички мюсюлмани се молят /намирайки се в джамията или където и да било/, обърнати с лице към свещения олтар /вж. по-нататък Кааба/, намиращ се в Мека, главният свещен град на мюсюлманите.
[1] През 622 година идолопоклонниците решили да убият Мохамед, така че той бил принуден да избяга в Медина, където към това време вече се били преселили значителна част от приелите исляма. Годината на хиджра се превърнала в първа година на ислямския лунен календар.
[2] Омар ибн ал-Хаттаб /около 585-644 г./ - вторият от четиримата «праведни халифи”, назначен през 634 г. от Абу Бакр, най-близкият съратник на Благословения Пророк Мохамед. По време на управлението на Омар арабските войски завоювали Сирия, Палестина, Египет, Ирак и част от Иран. Той положил основите на държавната организация на арабите в завоюваните страни: наместничество, военни лагери, система за събиране и за разпределение на средствата. Въвел е мюсюлманското летоброене /хиджра/.
Ислямът е една от световните религии и основната движеща сила на арабския свят, както и на значителни територии на Азия и Африка. Според традицията, Аллах е започнал да открива исляма пред пророка Мохамед от 610 г. нататък в град Мека /а от 622 г. нататък в град, известен понастоящем под наименованието Медина – „градът на пророка”/, в западната част на Арабия. Така че ислямът представлява хронологически последната монотеистична „религия на откровението”. През стоте години, последвали Откровението, арабите и ислямският начин на живот се превърнали в доминираща сила на територията, простираща се от Арабия до Испания и Северна Африка на Запад и до Индия на Изток. През VIII век центърът на ислямската власт се преместил в Багдад, а Арабия преминала в сянка. По-късно, през XVIII век, се появила личност на име Мохамед Абдулла Уаххаб, който проповядвал ислямското учение в по-строг и суров вид. Неговите последователи започнали да наричат себе си уахабити. През ХХ в. уахабизмът е подложен на смекчаващи строгостта му реформи, но въпреки това и до днес продължава да определя насоката на религиозния живот в Саудитска Арабия.
Думата „ислям” означава примирение с волята на Господ, Аллах.
Всички мюсюлмани вярват, че няма друг Бог, освен Аллах (Бог), и че Мохамед е Неговият Пророк. Вярващият в Аллах се нарича мюсюлманин, свещената книга на мюсюлманите е Коранът, изпратен от Аллах на Мохамед на арабски език. Коранът е запазил жива вярата и езика на нейното откровение до наши дни. По целия свят ислямът се изповядва от повече от един милиард души. Двата най-почитани свещени града в ислямския свят – Мека и Медина, са разположени в местността Хиджаз /араб. „преграда”/, в западната провинция на съвременна Саудитска Арабия. Тези два града ежегодно приемат милиони мюсюлмански поклонници от целия свят. Мястото за молитва на мюсюлманите се нарича джамия, от която муезинът призовава вярващите. Петъкът се смята за свещен ден и тогава всички мюсюлмани се събират в джамиите за петъчните молитви.
Съществуват задължения или ритуали, които трябва да спазва всеки мюсюлманин /петте стълба на исляма/:
- Шахада, което означава „свидетелство” – Символ на вярата: „Няма друг Бог, освен Аллах (Бог), и Мохамед е Неговият Пророк”.
- Салат или намаз – молитвите, които се възнасят в определено време: на разсъмване, по пладне, през втората част от деня, при залез слънце и преди настъпването на нощта. Молещият се трябва да бъде обърнат с лице към свещения град Мека.
- Саум – постът, който се извършва през месец Рамадан, според мюсюлманския лунен календар. Краят на поста се отбелязва с празнуване на Ид ал-Фитр /празник на завършека на поста, при тюрките известен като Ураза-байрам/, основният празник в мюсюлманския свят.
- Хадж, или поклонение. Всеки мюсюлманин, ако средствата му позволяват това, е задължен поне веднъж в живота си да отдаде дан на поклонение в свещения град Мека. Хадж трябва да се извършва през месеца Зул-Хадж /месецът на поклонението/. Краят на поклонението се отбелязва с празнуване на Ид ал-Адха /празник на жертвоприношението/, който също е основен мюсюлмански празник.
- Закат или милостиня. Всеки мюсюлманин трябва да дава част от парите си под формата на милостиня, ако има такава възможност.
СВЕЩЕНИТЕ ГРАДОВЕ
Мека е главният свещен град на исляма, място на раждане на пророка Мохамед. И макар че Мека е разположена в пустинята, в нея са създадени всички условия за приемане на милионите мюсюлмански гости, които пристигат целогодишно в този град. Градът е разположен в долина, на 72 км източно от град Джедда. Главната свещена джамия в исляма е Голямата свещена джамия (al-masjidal-haraam) в Мека. В центъра на големия й вътрешен двор е разположен олтарът – Кааба. В Кааба /араб. „куб”/ е разположен Черният Камък, вероятно метеорит, паднал от небето в далечното минало. Поклонниците се стремят да целунат монумента с кубична форма, който според преданието е издигнат от Ибрахим /Авраам/, а ако е невъзможно да се доближат до него, поне да му отдадат почитта си отдалеч.
Вторият свещен град на исляма е град Медина, където Мохамед се е преселил през 622 г. От тази година започва броенето в календара хиджра /букв. „преселение”/[1]. Медина се намира приблизително на 355 км от Мека. В Медина се намира Джамията на Пророка (al-masjidal-nabawe), която служи за погребално място на Пророка, както и на дъщеря му Фатима и на халифа Омар[2]. Входът за не мюсюлмани в тези места е забранен.
РЕЛИГИОЗНИЯТ ЗАКОН ШАРИАТ
Практически целият живот на мюсюлманския свят се регулира от религиозния закон шариат. Религиозният закон шариат е формиран от Корана и хадисите – сборник от наставленията, дадени от Мохамед. Доколкото ислямът определя начина на живот на милиони хора /а Коранът служи като етично и обществено ръководство по всички човешки въпроси/, религиозният закон шариат управлява всекидневния живот и формира правната система. На най-прост език казано: той показва на хората, кое е позволено и кое – не. Позволените неща се наричат халал: например, употребата на месо от животно, което е заклано според шариата или женитбата между братовчеди. Забранените неща са харам: лихварството, хазартните игри, алкохолните напитки и свинското месо.
Този закон се прилага еднакво към мъже и жени. В шариатския съд човек е смятан за невинен дотогава, докато вината му не бъде доказана, при това събирането на доказателствата трябва да бъде поето от ищеца. В хода на спора съдията изслушва всички страни, поощрявайки споразумяването между страните, обаче няма право да импровизира. Редки са и случаите на препратка към прецедент.
Също както и в западната система, съдилищата в Саудитска Арабия и в страните от Залива се делят на различни видове: от съдилищата на магистрати, които разглеждат дребни искове на гражданите или углавни дела, до върховните съдилища, които се занимават с по-сериозните случаи. Апелационните съдилища, както и съдилищата на трибунала, също са известни тук, обаче западната юридическа система не се практикува в арабския свят.
Цялото съдопроизводство се води на арабски език. Това се отнася и до каквито и да било документални свидетелства, представяни пред съда.
Молитвата – с лице към Мека
Всички мюсюлмани се молят /намирайки се в джамията или където и да било/, обърнати с лице към свещения олтар /вж. по-нататък Кааба/, намиращ се в Мека, главният свещен град на мюсюлманите.
[1] През 622 година идолопоклонниците решили да убият Мохамед, така че той бил принуден да избяга в Медина, където към това време вече се били преселили значителна част от приелите исляма. Годината на хиджра се превърнала в първа година на ислямския лунен календар.
[2] Омар ибн ал-Хаттаб /около 585-644 г./ - вторият от четиримата «праведни халифи”, назначен през 634 г. от Абу Бакр, най-близкият съратник на Благословения Пророк Мохамед. По време на управлението на Омар арабските войски завоювали Сирия, Палестина, Египет, Ирак и част от Иран. Той положил основите на държавната организация на арабите в завоюваните страни: наместничество, военни лагери, система за събиране и за разпределение на средствата. Въвел е мюсюлманското летоброене /хиджра/.
Приветствие
- Народът
Първите арабски държави са възникнали върху пустинните земи, граничещи със Сирия и Ирак, в началото на християнската ера. Развалините на град Петра в Йордания датират именно от този период, както и развалините на Мадаин Салих[1], в северозападната част на Арабия.
„Чистият” арабски език и „чистата” арабска култура
Населението на Арабия определя себе си като най-чистите араби според критериите за произход и за език, както и за носители на древната културна традиция, започваща от времето на Мохамед и отпреди това. Тази културна традиция е въплътена в техния език и в обичаите на гостоприемството и на благородството /карам/, на родовата и семейната чест /шахаама/, което е утвърдено в устната им поетична традиция.
Може би ще се изненадате, че когато превключвате телевизионните канали в хотелската си стая, ще видите неколцина араби, седнали в кръг в студиото, оформено по подобие на шатра, които декламират стихотворения. Но поезията е извънредно жива и важна част от арабската култура. Поразителен е фактът, колко много хора тук знаят наизуст поеми и ги съчиняват.
Всъщност населението на тези страни е извънредно разнообразно. Успоредно с началото на петролната ера възникнал значителен поток емигранти в страните от Залива откъм другите арабски страни и откъм Персия. В свещените градове Мека и Медина през многовековното поклонничество се оформили нови групи население, включително пришълци от Африка, Индонезия и Централна Азия.
БАДУ И ХАДАР
В днешно време цялото арабско население е разделено на баду /”пустинни номади”/ и хадар /”уседнали”/. Обаче почти всички араби биха искали да имат възможност да посочат родството си с баду /бедуините/. Всички фамилии, управляващи арабските земи, имат такава родствена връзка: Ал-Сауд в Саудитска Арабия, Ал-Сабах в Кувейт и Ал-Калифа в Бахрейн произхождат от рода Ханиза, Ат-Тани в Катар произхожда от рода Бани Тамим, а Ал-Нахайан в Абу-Даби произхожда от рода Бани Йас.
Макар че жителите на Запада съзират съществена разлика между живота в дома и живота в шатрата, важно е да не забравяме, че базовата култура и традициите на странстващите и на уседналите са идентични. Друг важен момент се състои в това, че макар и мнозинството бедуини да живеят днес в домове, те все още считат себе си за баду и запазват здрави връзки с роднините си, които продължават да живеят в пустинята заедно със своите стада; често пъти „градските” бедуини охотно прекарват част от годината заедно с „пустинните” бедуини.
Думата „бейт” означава както „дом”, така и „шатра”, макар че шатрата е „бейт шар”, тоест „къща от вълна”. Много хора, дори не бедуини, които обичат лова със соколи или туристическите екскурзии, прекарват по няколко седмици в годината в пустинята, придвижвайки се из нея с помощта на модерни автомобили.
[1] Наименованието Мадаин Салих /другото наименование на археологическия обект Ал-Хиджр/ означава „градовете на Салих”. То е свързано с името на древния пророк на племето Самуд, който бил изпратен от Аллах при хората, когато те започнали да забравят за Аллах, за да ги убеди да прекратят мракобесието, да ги обърне във вярата на Аллах и да ги накара да се откажат от поклонението пред фалшивите божества. Когато Аллах се разгневил срещу нечестивия народ, не желаещ да слуша думите на Салих и намислил дори да го убие, той изпратил наказание на хората: като чули нечовешкия, невероятно силен рев, те паднали на колене, а сърцата им престанали да бият от ужас. Така и умрели. Издяланите в скалите техни домове станали неми свидетели на неверието на хората и на жестокото наказание, което ги застигнало заради това.
Рали сред дюните
РЕЛИГИОЗНИ ПРАЗНИЦИ
Двете главни събития в ислямския календар, са Рамадан, месецът на постите, и Зул-Хадж, месецът на поклонението. По време на Рамадан човек не се храни от зори до здрач. Не трябва също така да се пуши. Най-добре е, просто от учтивост, да не ядете, да не пиете и да не пушите на обществени места през часовете на пост. В края на месеца Рамадан се отбелязва Празника Рамадан /Ид Рамадан/, по време на който всеки дава израз на уважението си към приятели и роднини. През месеца на поклонението се отбелязва Празника на жертвоприношението /Ид ал-Адха/, по време на който се коли овца, като месото й се раздава на приятели, съседи и на нуждаещите се.
Лунният календар
В Саудитска Арабия се използва летоброенето по Хиджра, лунният календар. Хиджра отчита времето от 622 година след н.е., когато Пророкът Мохамед се преселва (haajara) от Мека в Медина. Така че 2000 г. от н.е., например, отговаря на 1421 г. по хиджра. Годината хиджра се състои от дванадесет месеца, обаче тя е с единайсет дни по-къса, отколкото е в западния календар, и не е свързана с годишните времена. Това означава, че такива събития, като Ид или Рамадан, през следващата година ще се състоят единайсет дни по-рано. Заради по-малката продължителност на месеца, месечните плащания по хиджра се удържат по-често, отколкото месечните плащания по западния календар.
ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ЖЕНИТЕ ПРИ АРАБИТЕ
Хората от Запада често пъти неправилно тълкуват отношението към жените в арабския свят, като смятат, че там на жените се гледа като на граждани от второ качество, с минимум права и привилегии. Известни са случаи, когато тази представа се оказва вярна, но тя със сигурност не се явява норма. Важно е да разбираме, че отношението към жените може да се различава в различните региони, и затова по този въпрос ще бъде полезно да разгледаме отделно Саудитска Арабия и останалите страни от Залива.
САУДИТСКА АРАБИЯ
Както вече посочихме, Саудитска Арабия е страната на двата свещени града на мюсюлманите – Мека и Медина, както и главна опора на религиозните, семейните и моралните ценности /според мнението на нейните собствени жители/. В страната управлява религиозният закон шариат, който налага различни ограничения върху жените; много хора от Запада намират подобни ограничения сложни за разбиране или дори за оскърбителни. Например, саудитските жени трябва да се обличат на публични места така, че тялото и лицето им да бъдат скрити напълно, и освен това те нямат право да карат лека кола. Жените, които не са саудитки се обличат по същия начин, но на тях е позволено по желание да оставят открито лицето си.
Навсякъде на жените е строго забранено да вземат участие в мъжките събрания. В някои области жената трябва да бъде съпровождана на обществени места от член на семейството или от роднина, макар че през последните години в източните и в западните провинции на Арабия това правило е смекчено.
В ресторантите има разделение на мъжки и семейни зони. Ако жената иска да се храни, тя трябва да премине в семейната част на ресторанта. Там тя ще може да свали покривалото от лицето си и да си почине в своето обичайно облекло.
На жената не е разрешено да пътува сама извън пределите на кралството без предварително разрешение от родителите си или от своя съпруг. Обикновено по време на подобни пътешествия жената е съпровождана от близък роднина от мъжки пол. Трябва да се отбележи, че въпреки всички усложнения на отделното обучение, в Саудитска Арабия се е появила неголяма, но увеличаваща се група жени, получили професия. Женският труд се приветства в такива сфери, като банковото дело, преподаването в училищата и колежите за момичета, в сферата на радиопредаването, фризьорството и козметичните услуги, както и в сферата на медицинските професии. Жените са поощрявани да се учат във висшите училища, така че заможните семейства често пъти изпращат своите дъщери в чужбина, за да получат висше образование.
Трябва да се отбележи, че и за мъжете съществуват правила на поведение: за това, как трябва да се държат, как да разговарят и как да се обличат. Саудитска Арабия не оставя място за ексцентричност.
СТРАНИТЕ ОТ ПЕРСИЙСКИЯ ЗАЛИВ
За разлика от Саудитска Арабия, страните от Залива се отличават с по-либерално отношение. Жените могат да работят наред с мъжете и да заемат по-голямата част от съществуващите длъжности, тук и правилата за облеклото са по-свободни. На жените е разрешено сами да пазаруват, да карат кола и да присъстват в обществото, без никакви ограничения. В страните от Залива не изглежда нещо необичайно жена да кара лека кола, докато разговаря при това по мобилния си телефон. Освен това, тук има по-малко ограничения за пътешествията на жените зад граница и особено, що се касае до получаването на висше образование.
Арабският свят, основаващ се на роднинските връзки и на специфична ценностна система, може никога да не достигне либералността на Европа или Америка, но всъщност прави гигантски крачки за поощряване свободата на жената. Традиционно жената е смятана за стопанка на дома, а мъжът – за онзи, който храни семейството.
АРАБСКИЯТ ПОГЛЕД ВЪРХУ ВЪНШНИЯ СВЯТ
Арабите се отличават с отношението си на „любов или ненавист”, що се отнася до външния свят. Когато говорят за „външния свят”, арабите обикновено подразбират Великобритания и Съединените щати, като двете страни, оказали най-голямо влияние за формирането на съвременния арабски свят.
Западният начин на живот предизвиква тук възторг и признание и мнозина араби са се поддали на неговото влияние, благодарение на телевизията, киното или пътешествията.
Проблемът с „влиянието на Запада”
Днес все по-голям брой араби живеят така, все едно се намират на Запад. Те карат чуждестранни марки леки коли, хранят се със западни храни, обличат се по западен маниер, гледат англоезична телевизия и англоезични филми. В същото време мнозина араби съзират в западното влияние заплаха срещу техния начин на живот и се опасяват, че то може да нанесе вреда на културните обичаи на арабите и на онази нравствена система, върху която се гради техния живот.
Арабите се стараят да разберат и да опознаят западните обичаи и онези блага, които носи западният начин на живот. Но въпреки това, те са опечалени от загубата на собствената си културна идентичност и се опасяват от влиянието на негативните аспекти на западната култура, с които се просмуква тяхното общество.
Двете главни събития в ислямския календар, са Рамадан, месецът на постите, и Зул-Хадж, месецът на поклонението. По време на Рамадан човек не се храни от зори до здрач. Не трябва също така да се пуши. Най-добре е, просто от учтивост, да не ядете, да не пиете и да не пушите на обществени места през часовете на пост. В края на месеца Рамадан се отбелязва Празника Рамадан /Ид Рамадан/, по време на който всеки дава израз на уважението си към приятели и роднини. През месеца на поклонението се отбелязва Празника на жертвоприношението /Ид ал-Адха/, по време на който се коли овца, като месото й се раздава на приятели, съседи и на нуждаещите се.
Лунният календар
В Саудитска Арабия се използва летоброенето по Хиджра, лунният календар. Хиджра отчита времето от 622 година след н.е., когато Пророкът Мохамед се преселва (haajara) от Мека в Медина. Така че 2000 г. от н.е., например, отговаря на 1421 г. по хиджра. Годината хиджра се състои от дванадесет месеца, обаче тя е с единайсет дни по-къса, отколкото е в западния календар, и не е свързана с годишните времена. Това означава, че такива събития, като Ид или Рамадан, през следващата година ще се състоят единайсет дни по-рано. Заради по-малката продължителност на месеца, месечните плащания по хиджра се удържат по-често, отколкото месечните плащания по западния календар.
ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ЖЕНИТЕ ПРИ АРАБИТЕ
Хората от Запада често пъти неправилно тълкуват отношението към жените в арабския свят, като смятат, че там на жените се гледа като на граждани от второ качество, с минимум права и привилегии. Известни са случаи, когато тази представа се оказва вярна, но тя със сигурност не се явява норма. Важно е да разбираме, че отношението към жените може да се различава в различните региони, и затова по този въпрос ще бъде полезно да разгледаме отделно Саудитска Арабия и останалите страни от Залива.
САУДИТСКА АРАБИЯ
Както вече посочихме, Саудитска Арабия е страната на двата свещени града на мюсюлманите – Мека и Медина, както и главна опора на религиозните, семейните и моралните ценности /според мнението на нейните собствени жители/. В страната управлява религиозният закон шариат, който налага различни ограничения върху жените; много хора от Запада намират подобни ограничения сложни за разбиране или дори за оскърбителни. Например, саудитските жени трябва да се обличат на публични места така, че тялото и лицето им да бъдат скрити напълно, и освен това те нямат право да карат лека кола. Жените, които не са саудитки се обличат по същия начин, но на тях е позволено по желание да оставят открито лицето си.
Навсякъде на жените е строго забранено да вземат участие в мъжките събрания. В някои области жената трябва да бъде съпровождана на обществени места от член на семейството или от роднина, макар че през последните години в източните и в западните провинции на Арабия това правило е смекчено.
В ресторантите има разделение на мъжки и семейни зони. Ако жената иска да се храни, тя трябва да премине в семейната част на ресторанта. Там тя ще може да свали покривалото от лицето си и да си почине в своето обичайно облекло.
На жената не е разрешено да пътува сама извън пределите на кралството без предварително разрешение от родителите си или от своя съпруг. Обикновено по време на подобни пътешествия жената е съпровождана от близък роднина от мъжки пол. Трябва да се отбележи, че въпреки всички усложнения на отделното обучение, в Саудитска Арабия се е появила неголяма, но увеличаваща се група жени, получили професия. Женският труд се приветства в такива сфери, като банковото дело, преподаването в училищата и колежите за момичета, в сферата на радиопредаването, фризьорството и козметичните услуги, както и в сферата на медицинските професии. Жените са поощрявани да се учат във висшите училища, така че заможните семейства често пъти изпращат своите дъщери в чужбина, за да получат висше образование.
Трябва да се отбележи, че и за мъжете съществуват правила на поведение: за това, как трябва да се държат, как да разговарят и как да се обличат. Саудитска Арабия не оставя място за ексцентричност.
СТРАНИТЕ ОТ ПЕРСИЙСКИЯ ЗАЛИВ
За разлика от Саудитска Арабия, страните от Залива се отличават с по-либерално отношение. Жените могат да работят наред с мъжете и да заемат по-голямата част от съществуващите длъжности, тук и правилата за облеклото са по-свободни. На жените е разрешено сами да пазаруват, да карат кола и да присъстват в обществото, без никакви ограничения. В страните от Залива не изглежда нещо необичайно жена да кара лека кола, докато разговаря при това по мобилния си телефон. Освен това, тук има по-малко ограничения за пътешествията на жените зад граница и особено, що се касае до получаването на висше образование.
Арабският свят, основаващ се на роднинските връзки и на специфична ценностна система, може никога да не достигне либералността на Европа или Америка, но всъщност прави гигантски крачки за поощряване свободата на жената. Традиционно жената е смятана за стопанка на дома, а мъжът – за онзи, който храни семейството.
АРАБСКИЯТ ПОГЛЕД ВЪРХУ ВЪНШНИЯ СВЯТ
Арабите се отличават с отношението си на „любов или ненавист”, що се отнася до външния свят. Когато говорят за „външния свят”, арабите обикновено подразбират Великобритания и Съединените щати, като двете страни, оказали най-голямо влияние за формирането на съвременния арабски свят.
Западният начин на живот предизвиква тук възторг и признание и мнозина араби са се поддали на неговото влияние, благодарение на телевизията, киното или пътешествията.
Проблемът с „влиянието на Запада”
Днес все по-голям брой араби живеят така, все едно се намират на Запад. Те карат чуждестранни марки леки коли, хранят се със западни храни, обличат се по западен маниер, гледат англоезична телевизия и англоезични филми. В същото време мнозина араби съзират в западното влияние заплаха срещу техния начин на живот и се опасяват, че то може да нанесе вреда на културните обичаи на арабите и на онази нравствена система, върху която се гради техния живот.
Арабите се стараят да разберат и да опознаят западните обичаи и онези блага, които носи западният начин на живот. Но въпреки това, те са опечалени от загубата на собствената си културна идентичност и се опасяват от влиянието на негативните аспекти на западната култура, с които се просмуква тяхното общество.
RSS Feed
