© Дневник
За да се прави бизнес извън кувейтската зона за свободна търговия, трябва лиценз от министерството на търговията и индустрията.
Предприятието за производство на млечни продукти "Жоси" подписа миналата седмица договор за изграждане на предприятие в Кувейт. Това е първата българска инвестиция в една от най-богатите държави в Персийския залив, която черпи ползи от излишъците на местна суровина и капитали и българско ноу-хау. С малка инвестиция българските предприемачи могат да привлекат кувейтски партньори с огромен капитал.
-----------------------------------------
С малка инвестиция българските предприемачи могат да привлекат кувейтски партньор с огромен капитал и да организират производство на силно потребителски ориентирания, но и капризен местен пазар, твърди българският търговски аташе в арабската държава Аспарух Карастоянов. Партньорствата с местния бизнес са важни заради ограничението по местното законодателство чужденци да извършват търговска дейност или да откриват представителства самостоятелно. Това е възможно само ако имат един или повече местни партньори, които задължително трябва да държат не по-малко от 51% от общия капитал на компанията. Ако става въпрос за банка, застрахователно или инвестиционно дружество, изискването е дори за 60% местно участие.
Протекционистичната политика към местния бизнес
изключва възможността чуждестранни лица да притежават на свое име лиценз за търговия, нито да купуват недвижимо имущество. Изключение прави частно управляваната кувейтска зона за свободна търговия, която се намира в пристанище Шуейх. В границите на зоната се разрешава 100% чуждестранна собственост. В нея не се прилагат мита върху вноса, а корпоративната печалба на чуждестранните компании е освободена от данъци. Лицензите за търговия, производство и услуги също се получават свободно, без да се изисква непременно преобладаващо участие на местен партньор.
За да правите бизнес в останалата част на Кувейт обаче, трябва да имате лиценз от министерството на търговията и индустрията. Средният разход за документа е около 100 кувейтски динара, а валидността по правило е 2 години. Времето и разходите за създаване и регистриране на компания варират от един месец и поне 500 кувейтски динара до около три месеца и 3 хил. динара в зависимост от това дали дружеството е акционерно или ООД.
Освен българското сирене на местния пазар биха вървели добре и
пчелният мед, розовото масло, плодовите и зеленчукови консерви
Това е заключението на представители на ръководството на местния съюз на кооперативите, посетили България миналата година. Организацията държи монопола върху вноса на потребителски стоки в Кувейт и притежава 87% от пазарния дял в импорта и търговията с храни и продукти на леката промишленост. Тя управлява 68 супермаркета и 400 магазина с общ оборот над 2 млрд. долара годишно. Същият този съюз спря продажбата на 275 датски стоки на стойност около 170 млн. долара след скандала с публикуването на карикатури на пророка Мохамед в датския печат през септември миналата година.
Според Аспарух Карастоянов заради бойкота спрямо Дания и Холандия българските производители могат да се възползват от нишата, отворена на млечния пазар там. Инвестицията на "Жоси" обаче без малко не се провалила, защото след като злощастните карикатури бяха публикувани и в България, изведнъж всички предварително уговорени и потвърдени срещи с нейните мениджъри били отменени и никой местен бизнесмен не пожелал да се срещне с българската делегация. Часове след изказването на българския премиер срещу публикацията изведнъж програмата тръгнала отново изцяло според традициите на източното гостоприемство.
Възможност за бизнес имат и строителните и инженерните фирми. Държавата Кувейт започва да изгражда буквално от нулата два нови града, като плановете са да вложи в това начинание около 20 млрд. долара. Световните строителни гиганти, които вече работят там, имат достатъчно договори и изчерпват потенциала си.
Пазарът е всеяден,
изграждат се хидросъоръжения, енергийни преносни системи,
жилища и бизнес сгради, пътища и пр.
Обществена поръчка се получава чрез търг, процедурите на който се организират и следят от специален комитет. Въпреки това изискванията и условията на търга се определят от възложителя, който преглежда и оценява офертите от техническа гледна точка. Всички дейности, свързани с търга, се публикуват в официалния държавен вестник. И в тази област партньорството с местния бизнес е задължително. Оферти могат да подават само кувейтски компании, които са регистрирани в министерството на търговията и индустрията и са одобрени като доставчици и изпълнители. Преди да попадне в тези списъци, евентуалният доставчик се класифицира според това доколко голям проект би могъл да изпълни. Така той няма право да участва в търг за по-голям контракт.
По привързаност към бюрократичните процедури в тази така деликатна област на Кувейт могат да завидят дори чиновниците от Брюксел. Тръжната оферта се подава само ако е подадена върху оригиналните бланки, всички части трябва да са попълнени според указанията без допълнения или поправки. Не се допускат никакви корекции, изтривания, забелвания. Всяко несъответствие между офертата и условията на търга е недопустимо. При търгове в обществения сектор по закон печели най-ниската ценова оферта. Местните производители имат бонус от 10% в сравнение с производители на аналогични продукти извън страната. Изисква се и банкова гаранция от арабска банка в размер между 2 и 5% от стойността на търга. Често на последния етап участниците биват канени да подобрят офертите си.
Покрай инженеринговите и строителните проекти добре приети са и българските специалисти, в това число средните кадри - механици, строители, монтьори и др. В страната, в която през лятото температурата на сянка е над 35 градуса, а понякога достига и 50 градуса, а пясъчните бури не са рядкост,
заплащането е значително по-високо
отколкото за същата позиция в страна от Европейския съюз. Около 7 хил. българи работят в страните от Персийския залив - около 150 моряци плават под кувейтски флаг, над 80 стюардеси и пилоти обслужват местни авиокомпании. Тъй като в Кувейт няма сертифицирано морско образование, оттам са отправили оферта към Морското училище във Варна да организира изнесено обучение.
Вече повече от 30 години в Кувейт добре се ценят и медицинските кадри. Търговското представителство дори планира организацията на дни на българската медицина, дори не толкова за да подпомогне реализацията на българските специалисти на местния пазар, колкото за да популяризира лечението и лечебния туризъм на кувейтци в България.
Туристическата индустрия на Кувейт също привлича българските специалисти - 12 шефове на ресторанти от високите вериги са българки. И ако българските специалисти в предлагането на спа услуги трудно успяват да доминират над конкуренцията от Тайланд и Китай, то мениджмънтът на фитнес и оздравителните центрове също често се поверява на нашенци.
Самите кувейтци гледат да не се задържат много -много в родината си и обичат да пътуват в страни с по-умерен климат. Заради тежкия климат особено между юни и септември над 70% от местните жители напускат държавата си. Всеки месец кувейтските туристи харчат в Европа по 700 млн. долара, извън цената на пътуването и хотелската резервация. При население от 2 млн. души по 12 млн. туристи годишно излизат извън страната. През тази година 1500 от тях ще дойдат в България, като се очаква да "оставят" тук около 3 млн. долара. За сравнение - до Словакия всяка година пътуват по 20-30 хил. кувейтски туристи.
Кувейтски фирми за недвижими имоти
вече са купили терени в България.
Интересът на потребителите е да притежават втори дом тук заради благоприятния климат, а също да идват за спа туризъм и семейни почивки. Когато идват в България, те не спират да се учудват на зеленината и богатия на кислород въздух, защото в родината им миризмата на метан се носи навсякъде, а дребният ръждив пясък от пустинята пари на гърлото. Според хора, които са придружавали кувейтци тук, те се радват на всяко езерце и язовир и се изненадват, когато виждат българи да пият направо от чешмите в планинските селища и курорти.
В самия Кувейт няма нито реки, нито езера, затова интересът за инвестиции е насочен към вътрешността на България. Най-голямата пречка да се излее този рог на изобилието над страната ни е липсата на пряка транспортна връзка. За разлика от Сърбия, Словакия, Украйна и дори Албания нито една авиокомпания не осъществява директни полети между София или Варна и Ел Кувейт.
